Езел сякаш се бори със себе си и като че ли не може да вземе решение дали да отмъсти или да продължи да обича. Кани Бахар на вечеря, но всъщност целта е да бъде по близо до Ейшан. Той завежда двете сестри в същия ресторант където преди години Омер и Ейшан вечеряха на покрива на ресторанта, под звездите споделяйки мечтите си.
Езел иска да види реакцията на Ейшан и тя определено страда много връщайки се години назад в спомените си. Ейшан искренно съжалява и се разкайва за това което е сторила, осъзнава, че иска да намери изгубеното си щастие... но вече е късно. Али продължава да се съмнява в Езел и се опитва да подкупи неговата секретарка като и предлага много пари за да разкрие кой всъщност е Езел. Казва и че ако размисли ще я чака на другата сутрин в парка. Но вместо момичето се появява Езел, които все пак не е бил предаден а предупреден от секретарката си. Двамата си разменят остри думи като Али казва, че Езел не е този за когото се представя:
-Виждам скъсаните ти обувки и смачканата риза, надушвам те защото се познаваме. Ще продължа да те следя и един ден ще продължим нашия разговор.
Езел му отговаря:
-Един ден ще влезем през една врата и тогава ще говорим за всичко което поискаш. Аз също те познавам.
Али твърдо е убеден, че има нещо, което не е наред с Езел и продължава да се опитва да разбере кой е той.
Ейшан продължава да мисли за Омер и един ден тя отива на гроба му. Там се среща с майката на Езел и неговия брат Мерт. Майката продължава да вярва, че нейния син е жив. Тя излива своя гняв срещу Ейшан, но накрая, макар че е сляпа тя усеща разкаянието на Ейшан и и прощава. Ейшан я кани в своя дом за да може старата жена да се докосне до своя внук Джан. Когато отиват в къщата на Ейшан, Езел също е там и майката и синът се срещан отново. И когато майката чува гласа на своя син макар и променен, тя вече е сигурна че това е Омер.Тя го прегръща и тихо споменава името му. Езел казва, че е разбрал за загубата и, но той не е нейния син, но тайно от всички пуска в джоба на старата жена пръстена, които е получил от нея преди години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар